Preface

Acknowledgmants

How to Use This Book

PART I

BASIC BACTERIOLOGY

PART II

CLINICAL BACTERIOLOGY

PART III

BASIC VIROLOGY

PART IV

CLINICAL VIROLOGY

Материалът Review of medical Microbiology and Immunology е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

PRACTICAL EXERCISE № 1
Microbiological laboratories. Microscopic methods for examination. Morphology of bacteria. Simple staining methods.
PRACTICAL EXERCISE № 2
Structure of bacteria. Differential staining methods.
PRACTICAL EXERCISE № 3
Structure of bacteria. Differential staining methods.
PRACTICAL EXERCISE № 4
Physiology of bacteria. Metabolism, bacterial enzymes. Bacterial nutrition and cultivation. Methods of aerobic and anaerobic cultivation. Cultural properties of bacteria. Biochemical methods and tests for identification
PRACTICAL EXERCISE № 5
Bacterial growth and reproduction. Methods for detection of bacterial numbers. Sterilization and disinfection. Microbiological control on disinfection and sterilization in hospital. Methods for microbiological control on drugs, biological preparations, and medical items
PRACTICAL EXERCISE № 6
Bacterial genetics. Molecular-genetic methods. Modern biotechnologies of medical importance.
PRACTICAL EXERCISE № 7
Antimicrobial chemotherapy. Laboratory methods to determine susceptibility of bacteria to antimicrobial agents.
PRACTICAL EXERCISE № 8
Colloquium on exercises № 1-7 and practical tests for the exercises 1-7
PRACTICAL EXERCISE № 9
Infection (infectious process) and infectious disease. Innate immunity (natural resistance).
PRACTICAL EXERCISE № 10
Immunity, cell-mediated immunity. Immune reactions in microbiological diagnostics. Precipitation reaction.
PRACTICAL EXERCISE № 11
Specific prophylaxis and therapy of infectious diseases. Diagnostic reactions with labelled antibodies — ELISA and immunofluorescence
PRACTICAL EXERCISE № 12
Laboratory diagnosis of viral infections: general principles
PRACTICAL EXERCISE № 13
Microbiological diagnostics of infections caused by viruses from family Picornaviridae, genus Rotavirus, genus Norovirus, and viral hepatitis
PRACTICAL EXERCISE № 14
Microbiological diagnosis of infections caused by viruses of family Orthomyxoviridae, family Paramyxoviridae, genus Rubulavirus, family Adenoviridae and family Coronaviridae
PRACTICAL EXERCISE № 15
Microbiological diagnosis of infections caused by viruses of the families Herpesviridae, Retroviridae (Human Immunodeficiency virus) and Papillomaviridae

Материалът Manual for practical exercises in medical microbiology – Part I е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

PRACTICAL EXERCISE № 1
General principles of the microbiological diagnostics.
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of genus Staphylococcus
PRACTICAL EXERCISE № 2
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of genus Streptococcus and genus Enterococcus
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of genus Neisseria
Microbiological diagnosis of infections caused by Moraxella catarrhalis
PRACTICAL EXERCISE № 3
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the family Enterobacteriaceae
Genus Escherichia etc.
Groups KES and PM
PRACTICAL EXERCISE № 4
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Salmonella
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Shigella
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Yersinia
PRACTICAL EXERCISE № 5
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Vibrio
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Pseudomonas and other non-fermenting glucose gram-negative bacteria
Microbiological Diagnosis Of infections caused by bacteria of the genus Acinetobacter
Microbiological diagnosis of infections caused by the genus Bordetella
Microbiological diagnosis of infections caused by the genus Corynebacterium
Microbiological diagnosis of infections caused by the genus Mycobacterium
PRACTICAL EXERCISE № 6
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Haemophilus
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Bacillus
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Clostridium and Clostridioides
Microbiological diagnosis of infections caused by anaerobic bacteria
PRACTICAL EXERCISE № 7
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genus Campylobacter
Microbiological diagnosis of infections caused by the family Spirochaetaceae (genus Treponema and Borrelia)
Microbiological diagnosis of infections caused by mycoplasmas
Diagnosis of infections caused by bacteria of the family Chlamydiaceae
Microbiological diagnosis of infections caused by bacteria of the genera Rickettsia, Coxiella, Ehrlichia
Microbiological diagnosis of infections caused by fungi of medical importance
PRACTICAL EXERCISE № 8
Colloquium
PRACTICAL EXERCISE № 11
Laboratory diagnosis of respiratory tract infections
Eye infections
Ear infections
PRACTICAL EXERCISE № 12
Laboratory diagnosis of cardio-vascular system (CVS) infections
Laboratory diagnosis of central nervous system (CNS) infections
PRACTICAL EXERCISE № 13
Laboratory diagnosis of skin, soft tissue and bone infections
PRACTICAL EXERCISE № 14
Laboratory diagnosis of urinary tract infections
Laboratory diagnosis of sexually transmitted infections
PRACTICAL EXERCISE № 15
Laboratory diagnosis of infections of the gastrointestinal tract
PRACTICAL EXERCISE № 11 for pharmacy students only
Microorganisms in the environment
Sanitary-microbiological testing of water, air, soils
Microbiological control on drugs and biological preparations
PRACTICAL EXERCISE № 12 for dental medicine students
Oral microbiota. Microbiological examination of oral infections and diseases

Материалът Manual for practical exercises in medical microbiology – Part II е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.ОБЩА МИКРОБИОЛОГИЯ
2.ИНФЕКЦИЯ И ИМУНИТЕТ
3.СПЕЦИАЛНА МИКРОБИОЛОГИЯ
– БАКТЕРИИ
– ГЪБИЧКИ
– ВИРУСИ
4.МИКРОБИ В ОКОЛНАТА СРЕДА
5.МИКРОБИОМ
6.МИКРОБИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ИНФЕКЦИИТЕ ПО СИСТЕМИ

Материалът Медицинска микробиология е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

1. Три причини за написването на тази книга …..5
2. Доказателствената медицина е средството за контрол над необоснования стремеж към здравни разходи… 7
3. При чернодробни заболявания лекарят се нуждае от сериозна лабораторна подкрепа 22
4. Най-честото чернодробно заболяване е вирусния хепатит 47
5. Два показателя подсказват участието на алкохол в чернодробното увреждане 59
6. Лабораторните маркери за преход от остро в хронично чернодробно увреждане са несигурни 69
7. Първичният чернодробен рак е най-сериозното усложнение на хроничното чернодробно увреждане 82
8. Кои туморни маркери, какво могат и какво не могат 89
4 9. Риск от моноклонална гамопатия заплашва възрастните хора 115
10. Нови технологии и методи обслужват хематологията 142
11. Гликохемоглобинът е оптимален индикатор за гликемичен контрол при диабетици 171
12. Редефиницията на МИ от 2000-2001 г. определя важна роля на сърдечния тропонин …. 181
13. Още един поглед върху стар проблем – атеросклероза 194
14. Не само заглавията са за четене ! 213
15. Лабораторна адаптация и доказателствена медицина 225

Материалът Към рационално лабораторно изследване – част 2 е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

1. Защо е написана тази книга.

2. „Кой пие и кой плаща“

3. Нови маркери направляват медицинското решение при остър коронарен синдром

4. Има нови критерии на СЗО за диагноза на захарен диабет.

5. Желязо в човешки серум и „железен статус“ са две различни неща

6. Вроден недостиг на надбъбречни хормони увеличава секрецията на АСТН и води до надбъбречна хипеплазия.

7. Има проблеми при определяне на алдостерон и ренин.

8. Клиника, електролитни промени и заместваща терапия оправдават определянето на кортизол.

9. След остър пристъп на хипертония си струва да се измери адреналин в 24-часова грижливо събрана урина.

10. Функцията на щитовидната жлеза може да е смутена при 10% от болните

11. Белтъци в серума при ревматоидни заболявания.

12. Измерването на калции и РТН решават повечето проблемио в калциевата хомеостаза.

13. Нови маркери оценяват остеопороза и костен метаболизъм

14. Разходите на лабораторията са монетарни, но приносът и в здравеопазването не може да се представи монетарно

15. Лабораторните изследвания намаляват несигурността на медицинската информация (Глава полезна или безполезна)

Послепис

Материалът Към рационално лабораторно изследване – част 1 е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

Микроорганизмите – бактерии, вируси, гъбички и протозои колонизират всички екологични ниши в природата. Множество от тях, известни като сапрофити живеят свободно в почвата и водите, участвайки в кръговрата на веществата в природата. Други са се приспособили за развитие в човека, животните и растенията, установявайки сложни взаимоотношения помежду им от симбиоза до паразитизъм.

Животът на Земята, във всички негови измерения, без микроорганизмите е невъзможен. От медицинска гледна точка, огромна част от десетките хиляди известни видове микроорганизми са безвредни за човешкия организъм. Върху кожата и лигавиците на човешкото тяло са се приспособили за развитие около 500–1000 вида бактерии, основно в гастроинтестиналния тракт, съставляващи неговата микробиота (нормална флора). Тази екосистема е смесена с триллиони бактерии и гъбички, надхвърляща значително броя на клетките в човешкия организъм. Ежесекундно между 2 и 9 млн. гени, съществуващи в човешката микробиота или синонимно микробиом, се експресират в полза на човека. Бактериите играят положителна роля във физиологичните процеси на организма – антагонистично си действие към други потенциални причинители, производство на витамини (B12 и K), стимулиране развитието на имунната система и имунния отговор.

Някои видове микроорганизми, приспособени към човешкия организъм, при своето развитие увреждат неговите тъкани и се асоциират с развитието на инфекциозен процес. Те са част от нормалната флора. След заразяване с тях пребивават временно в тъканите и органите и в зависимост от защитата на организма се развиват различни форми на инфекциозен процес – от латентна (незабележима) инфекция до тежки, бързо протичащи форми на инфекциозна болест. Най-честите инфекции на човека се причиняват от микроорганизми, които се предават от заразен човек на здрав човек чрез контакт или чрез вдишване на инфекциозни аерозоли. В по-редки случаи източник са животни (зоонози) и трансмисивни (преносими чрез насекоми) инфекции. Състоянието на организма – защитната роля на имунната система, наличието на хронични заболявания и начинът на заразяване – определят тежестта на инфекциозната болест. При някои заболявания, прилагането на антибиотици променя равновесието в нормалната микрофлора, известно като дисбиоза, в резултат на често нерационално приложение на антибиотици, продължителното лечение с цитостатици и имуносупресори водят до потискане на имунните реакции и проява на патогенност от микроорганизмите развили се в прекомерно голямо количество.

Познаването на микроорганизмите, причинители на инфекциозни заболявания в човека – патогенните и условно патогенните е от голямо значение за медицинската практика. Инфекциозните заболявания са водещи в човешката патология и като причина за летален изход. В уточняване на етиологията и лечението на инфекциозните заболявания от водещо значение е микробиологичната диагностика и познаване възможностите на използваните в нея диагностични методи.

Положителният ефект от микробиологичната диагностика може да се очаква само при познаване от клиницисти и лабораторния персонал правилата за взимане и транспорт на клиничния материал, естеството на диагностичните методи и оценка на патогенния потенциал на доказаните микроорганизми. Определянето на антибиотичната чувствителност на изолираните бактерии и гъбички е гаранция за рационалното използване на антибиотиците за ограничаване на все по-широко разпространяваната лекарствена резистентност сред инфекциозните причинители.

Настоящото ръководство за практически упражнения по медицинска микробиология е предназначено за студентите от медицинските университети. Целта на тематичния материал е студентите да се запознаят с методите за изучаване структурата и функциите на микробните клетки, принципите за тяхното култивиране и културелна диагностика, съвременните проблеми на антимикробната химиотерапия и методите за изследване на антибиотичната чувствителност, основите на генетиката на микроорганизмите и молекулярната диагностика, съвременните биотехнологии с медицинско значение и други въпроси от предметите “Обща микробиология”, “Инфекции и имунитет” и “Специална микробиология”.

От авторския колектив

Материалът Ръководство за практически упражнения по медицинска Микробиология – Част I е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

Микроорганизмите – бактерии, вируси, гъбички и протозои колонизират всички екологични ниши в природата. Мнозина от тях, известни като сапрофити живеят свободно в почвата и водите, участвайки в кръговрата на веществата в природата. Други са се приспособили за развитие в човека, животните и растенията, установявайки сложни взаимоотношения помежду им от симбиоза до паразитизъм.

Животът на Земята, във всички негови измерения, без микроорганизмите е невъзможен. От медицинска гледна точка, огромна част от десетките хиляди известни видове микроорганизми са безвредни за човешкия организъм. Бактериите и гъбичките, приспособили се за развитие върху кожата и лигавиците на човешкото тяло са безвредни за здравия организъм. Тези около 500 вида съставляват неговата нормална флора (микробиота) и играят положителна роля във физиологичните процеси чрез участие в антагонистично си действие към други потенциално причинители, с участие в метаболитните процеси и стимулиране развитието на имунната система и имунния отговор в хода на инфекциозния процес.

Някои видове микроорганизми, приспособени да се към човешкия организъм, при своето развитие увреждат неговите тъкани и достоверно се асоциират с развитие на инфекция. Те са част от нормалната флора. След заразяване с тях пребивават временно в тъканите и органите. В зависимост от защитата на организма и от съответната възприемчивост се развиват различни форми на инфекциозен процес – от латентна (незабележима) инфекция до тежки, бързо протичащи форми на инфекциозната болест, завършващи с фатален изход. Най-честите инфекции на човека се причиняват от микроорганизми, които се предават от заразен човек на здрав човек чрез контакт или чрез вдишване на инфекциозни аерозоли. В по-редки случаи източник са животни (зоонози) и трансмисивни (преносими чрез насекоми) инфекции. Честотата и тежестта на инфекциозните заболявания се определят от: състоянието на макроорганизма – защитната роля на имунната система, наличието на хронични болести и от начина на заразяване. Важна роля за развитието на болестта играят и самите микроорганизми – сапрофити или облигатни патогени, вирулентни и гъбички от нормалната флора, които в определени случаи се оказват патогенни. Често инфекциозните заболявания се развиват на фона на увредена защитна система, като например при имуносупресирани пациенти, в условията на болнична среда, с повишен риск от развитие на вътреболнични инфекции. При тези състояния се развиват инфекции, причинени от бактерии с изразен антибиотичен резистентност, което затруднява лечението и повишава смъртността. Това е свързано с използването на антибиотици, което от своя страна води до колебание на имунните реакции и проява на патогенност от микроорганизмите развили се в прекомерно голямо количество.

Познаването на микроорганизмите, причинители на инфекциозни заболявания в човека – патогенните и условно патогенните е от голямо значение за медицинската практика. Инфекциозните заболявания са водещи в човешката патология и като причина за летален изход. В уточняването на етиологията и лечението на инфекциозните заболявания от водещо значение е микробиологичната диагностика и познаване възможностите за използване на нея диагностични методи.

Положителният ефект от микробиологичната диагностика може да се очаква само при познаване от клиницисти и лабораторния персонал правилата за взимане и транспорт на клиничния материал, естеството на диагностичните методи и оценка на патогенния потенциал на доказаните микроорганизми. Определянето на антибиотичната чувствителност на изолираните бактерии и гъбички е гаранция за рационалното използване на антибиотиците за ограничаване на все по-широко разпространяваната лекарствена резистентност сред инфекциозните причинители.

Настоящото ръководство за практически упражнения по медицинска микробиология е предназначено за студентите от медицинските университети. Целта на тематичните единици е придобиване на знания за структурата и основните бактериални и вирусни причинители и използваните класически и съвременни молекулярни диагностични методи, използвани в ежедневната клинична практика за установяване етиологията на инфекциите и даване насоки за рационално използване на антимикробните лекарствени средства.

От авторския колектив

Материалът Ръководство за практически упражнения по медицинска микробиология – част II е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.

Раздел ОБЩА МИКРОБИОЛОГИЯ
1.Предмет, задачи, историческо развитие и постижения на микробиологията (И. Хайдушка)…..10
1.1. Основни етапи в развитието на микробиологията…………………………………………………..10
1.2. Развитие на микробиологията в България………………………………………………………………13
2. Въведение в общата микробиология (И. Хайдушка)…………………………………………………..14
2.1. Таксономия на микроорганизмите…………………………………………………………………………15
2.2. Числена таксономия………………………………………………………………………………………………16
3. Морфология и структура на микроорганизмите (И. Хайдушка)………………………………..16
3.1. Форма и взаимно разположение на бактериалните клетки………………………………………16
3.2. Клетъчна стена …………………………………………………………………………………………………….19
3.3. Външна мембрана на Грам-отрицателните бактерии ……………………………………………..20
3.4. Капсула……………………………………………………………………………………………………………….. 21
3.5. Ресни ……………………………………………………………………………………………………………………22
3.6. Пили ……………………………………………………………………………………………………………………23
3.7. Спори………………………………………………………………………………………………………………….. 24
4. Физиология на микроорганизмите (В. Кирина, М. Атанасова)………………………………….24
4.1. Химичен състав (В. Кирина)………………………………………………………………………………….25
4.2. Метаболизъм на бактериите (В. Кирина)……………………………………………………………….27
4.2.1. Катаболитни процеси (В. Кирина)…………………………………………………………………28
4.2.2. Анаболитни процеси (М. Атанасова)…………………………………………………………….29
4.3. Хранене на бактериите (М. Атанасова)………………………………………………………………….30
4.4. Бактериални ензими (М. Атанасова)………………………………………………………………………32
5. Растеж и размножаване при бактериите (М. Атанасова)……………………………………………33
6. Действие на физичните и химични фактори върху микроорганизмите (И. Хайдушка)……34
6.1. Действие на физичните фактори……………………………………………………………………………34
6.2. Действие на химичните фактори……………………………………………………………………………38
7. Микробна генетика (И. Хайдушка)……………………………………………………………………………..40
7.1. Бактериална хромозома…………………………………………………………………………………………41
7.2. Извънхромозомна ДНК – плазмиди……………………………………………………………………….41
7.3. Транспонируеми елементи…………………………………………………………………………………….42
7.4. Генотип и фенотип при вируси, фаги и бактерии……………………………………………………42
7.5. Наследственост и изменчивост на микроорганизмите…………………………………………….42
7.6. Видове генетични мутации и мутанти……………………………………………………………………44
8. Антибиотици (И. Хайдушка)……………………………………………………………………………………….47
8.1. Механизъм на резистентност…………………………………………………………………………………48
8.2.Инхибитори на синтезата на клетъчната стена. β-лактамни антибиотици………………..49
8.3. Инхибитори на протеиновата синтеза…………………………………………………………………….51
8.4. Инхибитори на синтезата на нуклеиновите киселини…………………………………………….54
8.5. Нови антибиотици…………………………………………………………………………………………………57
Раздел ИНФЕКЦИЯ И ИМУНИТЕТ
1. Инфекция (И. Хайдушка) ……………………………………………………………………………………………58
1.1. Взаимоотношение между микроорганизмите и макроорганизма…………………………….58
1.2 . Инфекция. Инфекциозен процес. Инфекциозна болест. Необходими условия за развитието на инфекциозен процес……59
1.3 . Свойства на инфекциозните причинители. Патогенност. Вирулентност………………….61
1.4 . Фактори на макроорганизма, имащи значение за развитието на инфекция………………65
1.5 . Роля на външната среда и социалните условия за развитието на инфекция……………..66
1.6. Развитие на инфекциозен процес. Входна врата. Разпространение и локализация на причинителите……….66
1.7. Пътища на разпространение на инфекциозните причинители в макроорганизма…….68
1.8 . Източници и разпространение на инфекциозните причинители……………………………..69
1.9. Пътища за предаване на инфекциозните причинители……………………………………………70
1.10. Форми на инфекция…………………………………………………………………………………………….72
2. Имунитет (И. Хайдушка)…………………………………………………………………………………………….73
2.1. Естествена резистентност……………………………………………………………………………………..74
2.1.1. Механични бариери………………………………………………………………………………………75
2.1.2. Хуморални фактори на естествената резистентност……………………………………….76
2.1.3. Клетъчни фактори на естествената резистентност. Фагоцитоза………………………78
2.1.4. Естествени клетки убийци (NK клетки)…………………………………………………………81
2.1.5. Острофазови протеини………………………………………………………………………………….81
2.1.6. Възпаление…………………………………………………………………………………………………..82
2.2. Строеж и функция на имунната система………………………………………………………………..84
2.3. Антигени. Видове и свойства. Антигенност и имуногенност. Суперантигени………….87
2.4. Антитела. Структура и функция…………………………………………………………………………….90
2.4.1. Структура на имуноглобулините…………………………………………………………………..90
2.4.2. Имуноглобулинови класове…………………………………………………………………………..93
2.5. Динамика на имунния отговор. Първичен и вторичен имунен отговор……………………96
2.6. Генетичен контрол на имунната система. HLA система………………………………………….97
2.7. Клетъчно – медииран имунитет……………………………………………………………………………99
2.8. Представяне и разпознаване на антигена. Клетъчна кооперация……………………………100
2.9. Интерлевкин……………………………………………………………………………………………………….103
3. Антиген-антитяло реакции (В. Кирина)……………………………………………………………………105
3.1. Реакция аглутинация……………………………………………………………………………………………105
3.2. Реакция преципитация…………………………………………………………………………………………107
3.3. Реакция неутрализация. Токсин – антитоксин………………………………………………………111
3.4. Комплементзависими реакции……………………………………………………………………………..111
3.5. Маркирани имунни реакции………………………………………………………………………………..113
4. Имунопатология (И. Хайдушка)………………………………………………………………………………..116
4.1. Алергия………………………………………………………………………………………………………………116
4.1.1. I-ви тип. Анафилаксия………………………………………………………………………………..117
4.1.2. II-ри тип. Цитотоксична свръхчувствителност……………………………………………..118
4.1.3. III-ти тип. Алергични реакции, дължащи се на комплекс антиген-антитяло….119
4.1.4. IV-ти тип. Свръхчувствителност от забавен тип………………………………………….120
4.2. Имунодефицитни състояния (В. Кирина)……………………………………………………………..121
4.3. Автоимунни реакции и заболявания (В. Кирина)……………………………………………………..123
Раздел СПЕЦИАЛНА МИКРОБИОЛОГИЯ
1. Род Staphylococcus (И. Хайдушка)………………………………………………………………………………126
2. Род Streptococcus (И. Хайдушка)………………………………………………………………………………..130
2.1. Стрептококи от група А……………………………………………………………………………………….132
2.2. Стрептококи от група B……………………………………………………………………………………….133
3. Род Enterococcus (И. Хайдушка)…………………………………………………………………………………136
4. Пневмококи. Streptococcus pneumoniae (И. Хайдушка) …………………………………………….136
5. Род Neisseria (И. Хайдушка)……………………………………………………………………………………….138
5.1. Neisseria meningitidis……………………………………………………………………………………………138
5.2. Neisseria gonorrhoeae…………………………………………………………………………………………..141
6. Грам-отрицателни пръчки (И. Хайдушка)………………………………………………………………..143
6.1. Семейство Enterobacteriaceae………………………………………………………………………………143
6.1.1. Род Escherichia……………………………………………………………………………………………144
6.1.2. Род Klebsiella………………………………………………………………………………………………146
6.1.3. Род Enterobactеr………………………………………………………………………………………….148
6.1.4. Род Serratia…………………………………………………………………………………………………149
6.1.5. Tribus Protеае……………………………………………………………………………………………..150
6.1.6. Род Shigella…………………………………………………………………………………………………151
6.1.7. Род Salmonella…………………………………………………………………………………………….154
6.1.8. Род Pasteurella (Yersinia)………………………………………………………………………………158
6.1.8.1. Yersinia pestis……………………………………………………………………………………..158
6.1.8.2. Yersinia enterocolitica…………………………………………………………………………..162
6.2. Род Pseudomonas………………………………………………………………………………………………….163
6.3. Род Burkholderia……………………………………………………………………………………………..165
6.4. Haemophilus influenzae…………………………………………………………………………………………165
6.5. Род Bordetella………………………………………………………………………………………………………167
6.5.1. Bordetella pertussis………………………………………………………………………………………167
6.5.2. Bordetella parapertussis………………………………………………………………………………..170
6.6. Pод Brucella…………………………………………………………………………………………………………170
6.7. Сем. Legionellaceae……………………………………………………………………………………………..172
6.8. Род Francisella……………………………………………………………………………………………………..174
6.9. Vibrio cholerae……………………………………………………………………………………………………..176
7. Грам-положителни пръчки (И. Хайдушка)……………………………………………………………….180
7.1. Род Corynebacterium…………………………………………………………………………………………….180
7.1.1. Corynebacterium diphtheriae…………………………………………………………………………180
7.2. Род Mycobacterium………………………………………………………………………………………………185
7.2.1. Mycobacterium tuberculosis…………………………………………………………………………185
7.2.2. Атипични Mycobacteriа………………………………………………………………………………188
7.2.3. Mycobacterium leprae………………………………………………………………………………….189
8. Анаеробни неспорообразуващи бактерии (И. Хайдушка)…………………………………………191
8.1. Анаеробни Грам-положителни бактерии………………………………………………………………191
8.1.1. Род Peptostreptococcus…………………………………………………………………………………191
8.1.2. Род Propionibacterium………………………………………………………………………………….192
8.1.3. Род Mobiluncus……………………………………………………………………………………………192
8.1.4.Род Lactobacillus………………………………………………………………………………………….192
8.1.5. Poд Bifidobacterium, Eubacterium и Rothia……………………………………………………192
8.2. Анаеробни Грам-отрицателни бактерии……………………………………………………………….193
8.2.1. Род Bacteroides……………………………………………………………………………………………193
8.2.2. Fusobacterium и Leptotrichia…………………………………………………………………………193
9. Род Listeria. Listeria monocytogenes (И. Хайдушка)……………………………………………………194
10. Анаеробни спороносни бактерии (бацили). Bacillus anthracis (И. Хайдушка)…………196
11. Аеробни спорообразуващи мироорганизми (И. Хайдушка)…………………………………….200
11.1. Род Clostridium…………………………………………………………………………………………………..200
11.1.1. Clostridium tetani……………………………………………………………………………………….200
11.1.2. Clostridium botulinum………………………………………………………………………………..203
11.1.3. Причинители на газовата гангрена…………………………………………………………….204
11.1.3.1. Clostridium perfringens………………………………………………………………………204
11.1.3.2. Clostridium novyi………………………………………………………………………………206
11.1.4. Псевдомембранозен колит, причинен от Clostridium difficile……………………….206
12. Сем. Spirochaetaceae…………………………………………………………………………………………………208
12.1. Род Treponema. Treponema pallidum……………………………………………………………………208
12.2. Род Borrelia……………………………………………………………………………………………………….212
12.2.1. Borrelia recurrentis……………………………………………………………………………………..212
12.2.2. Borrelia burgdorferi…………………………………………………………………………………….214
12.3. Род Leptospira……………………………………………………………………………………………………215
13. Род Campylobacter (И. Хайдушка) …………………………………………………………………………..217
14. Род Helicobacter (И. Хайдушка)………………………………………………………………………………..218
15. Гъби (В. Кирина)………………………………………………………………………………………………………220
15.1. Обща характеристика………………………………………………………………………………………..220
15.2. Дерматомикози………………………………………………………………………………………………….225
15.3. Род Candida……………………………………………………………………………………………………….227
15.4. Род Aspergillus…………………………………………………………………………………………………..229
15.5. Род Cryptococcus……………………………………………………………………………………………….231
15.6. Мукормикози (Фикомикози)………………………………………………………………………………232
15.7. Хистоплазмоза………………………………………………………………………………………………….234
15.8. Бластомикоза…………………………………………………………………………………………………….235
15.9. Кокцидиоидомикоза…………………………………………………………………………………………..236
15.10. Паракокцидиоидомикоза………………………………………………………………………………….238
15.11. Пневмоцистоза………………………………………………………………………………………………..240
15.12. Род Actinomyces……………………………………………………………………………………………….241
15.13. Род Nocardia…………………………………………………………………………………………………….243
16. Сем. Chlamydiaceae (И. Хайдушка)………………………………………………………………………….244
17. Mycoplasma. Ureaplasma (И. Хайдушка)………………………………………………………………….249
18. Рикетсии и рикетсиози (З. Кълвачев)………………………………………………………………………250
18.1. Епидемичен петнист тиф……………………………………………………………………………………252
18.2. Ендемичен петнист тиф……………………………………………………………………………………..253
18.3. Петниста треска на Скалистите планини……………………………………………………………254
18.4. Марсилска (средиземноморска) треска……………………………………………………………….255
18.5. Coxiella burnetii и Ку-треска……………………………………………………………………………….256
19. Нормална микрофлора на човешкото тяло (И. Хайдушка)…………………………………….259
Раздел ВИРУСОЛОГИЯ
1. Обща характеристика на вирусите (М. Атанасова)………………………………………………….262
2. Таксономия и класификация на вирусите (З. Кълвачев)………………………………………….271
3. Пикорнавируси (Семейство Picornaviridae) (М. Атанасова, З. Кълвачев)………………..277
3.1. Ентеровируси (Род Enterovirus)……………………………………………………………………………277
3.1.1. Вируси на полиомиелита (Human polioviruses)…………………………………………….277
3.1.2. Коксаки- и ЕСНО-вируси (Coxsackieviruses, Echoviruses)…………………………….279
3.1.3. Други ентеровируси……………………………………………………………………………………279
3.2. Риновируси (Род Rhinovirus)……………………………………………………………………………….281
4. Калицивируси (Семейство Caliciviridae) (З. Кълвачев)…………………………………………….282
5. Семейство Reoviridae (З. Кълвачев, М. Атанасова)…………………………………………………..283
5.1. Ортореовируси (Род Orthoreovirus, Reovirus)………………………………………………………..283
5.2. Ротавируси (Род Rotavirus)…………………………………………………………………………………..284
6. Тогавируси (Семейство Тоgaviridae) (З. Кълвачев)…………………………………………………..286
6.1. Рубеолен вирус (Rubella virus)……………………………………………………………………………..286
7. Флавивируси (Семейство Flaviviridae) (З. Кълвачев)………………………………………………..288
8. Бунявируси (Семейство Bunyaviridae)(З. Кълвачев)…………………………………………………289
9. Филовируси (Семeйство Filoviridae)(З. Кълвачев)…………………………………………………….291
10. Аренавируси (Семейство Arenaviridae)(З. Кълвачев)………………………………………………293
11. Коронавируси (Семейство Coronaviridae)(З. Кълвачев)………………………………………….295
12. Ортомиксовируси (Семейство Orthomyxoviridae) (М. Атанасова)………………………….297
12.1. Грипни вируси (Influenza virus A, B, C)……………………………………………………………….297
13. Парамиксовируси (Семейство Paramyxoviridae) (М. Атанасова)…………………………..302
13.1. Парагрипни вируси (Parainfluenza viruses)………………………………………………………….303
13.2. Вирус на епидемичния паротит (Virus parotitidis, Mumps virus)…………………………..305
13.3. Вирус на дребната шарка (Morbillivirus, Measles virus)……………………………………….307
13.4. Респираторно-синцитиален вирус (Respiratory syncytialvirus, RSV)…………………….309
14. Рабдовируси (Семейство Rhabdoviridae) (М. Атанасова, З. Кълвачев)……………………310
14.1. Вирус на беса (Rabies virus)……………………………………………………………………………….311
15. Аденовируси (Семейство Adenoviridae) (З. Кълвачев, М. Атанасова.)…………………….313
16. Херпесни вируси (Семейство Herpesviridae) (М. Атанасова,З. Кълвачев)………………315
16.1. Вирус на обикновения херпес у човека (Herpes simplex virus 1, 2)……………………….316
16.2. Вирус на варицелата и херпес зостер (Varicella-zoster virus, VZV)……………………….318
16.3. Вирус на инфекциозната мононуклеоза (Epstein-Barr virus, EBV)……………………….319
16.4. Вирус на цитомегалията (Cytomegalovirus, CMV)……………………………………………….321
16.5. Други херпесни вируси (Human herpes virus 6,7,8)………………………………………………323
17. Човешки полиомни вируси (Семейство Polyomaviridae) (З. Кълвачев)………………….324
18. Човешки папиломни вируси (Семейство Papillomaviridae) (З. Кълвачев)………………325
19. Парвовируси (Семейство Parvoviridae) (З. Кълвачев, М. Атанасова………………………327
20. Поксвируси (Семейство Poxviridae) (М. Атанасова,З. Кълвачев)……………………………329
21. Ретровируси (Семейство Retroviridae) (М. Атанасова)……………………………………………331
21.1. Вируси на СПИН (HIV-1 и HIV-2)………………………………………………………………………332
22. Хепатитни вируси (М. Атанасова )…………………………………………………………………………..338
22.1. Хепатитен А вирус (Hepatitis A virus, HAV)………………………………………………………..339
22.2. Хепатитен В вирус (Hepatitis B virus, HBV)………………………………………………………..342
22.3. Хепатитен Д вирус (Hepatitis D virus, HDV)……………………………………………………….346
22.4. Хепатитен С вирус (Hepatitis C virus, HCV)………………………………………………………..347
22.5. Хепатитен Е вирус (Hepatitis E virus, HEV)…………………………………………………………349
23. Бактериофаги (М. Атанасова)………………………………………………………………………………….351
24. Вироиди, вирусоиди, приони (З. Кълвачев)……………………………………………………………..354

Материалът Медицинска микробиология е публикуван за пръв път на Лакс Бук издателство за медицинска литература.