УВОД

Микроорганизмите – бактерии, вируси, гъбички и протозои колонизират всички екологични ниши в природата. Мнозина от тях, известни като сапрофити живеят свободно в почвата и водите, участвайки в кръговрата на веществата в природата. Други са се приспособили за развитие в човека, животните и растенията, установявайки сложни взаимоотношения помежду им от симбиоза до паразитизъм.

Животът на Земята, във всички негови измерения, без микроорганизмите е невъзможен. От медицинска гледна точка, огромна част от десетките хиляди известни видове микроорганизми са безвредни за човешкия организъм. Бактериите и гъбичките, приспособили се за развитие върху кожата и лигавиците на човешкото тяло са безвредни за здравия организъм. Тези около 500 вида съставляват неговата нормална флора (микробиота) и играят положителна роля във физиологичните процеси чрез участие в антагонистично си действие към други потенциално причинители, с участие в метаболитните процеси и стимулиране развитието на имунната система и имунния отговор в хода на инфекциозния процес.

Някои видове микроорганизми, приспособени да се към човешкия организъм, при своето развитие увреждат неговите тъкани и достоверно се асоциират с развитие на инфекция. Те са част от нормалната флора. След заразяване с тях пребивават временно в тъканите и органите. В зависимост от защитата на организма и от съответната възприемчивост се развиват различни форми на инфекциозен процес – от латентна (незабележима) инфекция до тежки, бързо протичащи форми на инфекциозната болест, завършващи с фатален изход. Най-честите инфекции на човека се причиняват от микроорганизми, които се предават от заразен човек на здрав човек чрез контакт или чрез вдишване на инфекциозни аерозоли. В по-редки случаи източник са животни (зоонози) и трансмисивни (преносими чрез насекоми) инфекции. Честотата и тежестта на инфекциозните заболявания се определят от: състоянието на макроорганизма – защитната роля на имунната система, наличието на хронични болести и от начина на заразяване. Важна роля за развитието на болестта играят и самите микроорганизми – сапрофити или облигатни патогени, вирулентни и гъбички от нормалната флора, които в определени случаи се оказват патогенни. Често инфекциозните заболявания се развиват на фона на увредена защитна система, като например при имуносупресирани пациенти, в условията на болнична среда, с повишен риск от развитие на вътреболнични инфекции. При тези състояния се развиват инфекции, причинени от бактерии с изразен антибиотичен резистентност, което затруднява лечението и повишава смъртността. Това е свързано с използването на антибиотици, което от своя страна води до колебание на имунните реакции и проява на патогенност от микроорганизмите развили се в прекомерно голямо количество.

Познаването на микроорганизмите, причинители на инфекциозни заболявания в човека – патогенните и условно патогенните е от голямо значение за медицинската практика. Инфекциозните заболявания са водещи в човешката патология и като причина за летален изход. В уточняването на етиологията и лечението на инфекциозните заболявания от водещо значение е микробиологичната диагностика и познаване възможностите за използване на нея диагностични методи.

Положителният ефект от микробиологичната диагностика може да се очаква само при познаване от клиницисти и лабораторния персонал правилата за взимане и транспорт на клиничния материал, естеството на диагностичните методи и оценка на патогенния потенциал на доказаните микроорганизми. Определянето на антибиотичната чувствителност на изолираните бактерии и гъбички е гаранция за рационалното използване на антибиотиците за ограничаване на все по-широко разпространяваната лекарствена резистентност сред инфекциозните причинители.

Настоящото ръководство за практически упражнения по медицинска микробиология е предназначено за студентите от медицинските университети. Целта на тематичните единици е придобиване на знания за структурата и основните бактериални и вирусни причинители и използваните класически и съвременни молекулярни диагностични методи, използвани в ежедневната клинична практика за установяване етиологията на инфекциите и даване насоки за рационално използване на антимикробните лекарствени средства.

От авторския колектив