УВОД

Микроорганизмите – бактерии, вируси, гъбички и протозои колонизират всички екологични ниши в природата. Множество от тях, известни като сапрофити живеят свободно в почвата и водите, участвайки в кръговрата на веществата в природата. Други са се приспособили за развитие в човека, животните и растенията, установявайки сложни взаимоотношения помежду им от симбиоза до паразитизъм.

Животът на Земята, във всички негови измерения, без микроорганизмите е невъзможен. От медицинска гледна точка, огромна част от десетките хиляди известни видове микроорганизми са безвредни за човешкия организъм. Върху кожата и лигавиците на човешкото тяло са се приспособили за развитие около 500–1000 вида бактерии, основно в гастроинтестиналния тракт, съставляващи неговата микробиота (нормална флора). Тази екосистема е смесена с триллиони бактерии и гъбички, надхвърляща значително броя на клетките в човешкия организъм. Ежесекундно между 2 и 9 млн. гени, съществуващи в човешката микробиота или синонимно микробиом, се експресират в полза на човека. Бактериите играят положителна роля във физиологичните процеси на организма – антагонистично си действие към други потенциални причинители, производство на витамини (B12 и K), стимулиране развитието на имунната система и имунния отговор.

Някои видове микроорганизми, приспособени към човешкия организъм, при своето развитие увреждат неговите тъкани и се асоциират с развитието на инфекциозен процес. Те са част от нормалната флора. След заразяване с тях пребивават временно в тъканите и органите и в зависимост от защитата на организма се развиват различни форми на инфекциозен процес – от латентна (незабележима) инфекция до тежки, бързо протичащи форми на инфекциозна болест. Най-честите инфекции на човека се причиняват от микроорганизми, които се предават от заразен човек на здрав човек чрез контакт или чрез вдишване на инфекциозни аерозоли. В по-редки случаи източник са животни (зоонози) и трансмисивни (преносими чрез насекоми) инфекции. Състоянието на организма – защитната роля на имунната система, наличието на хронични заболявания и начинът на заразяване – определят тежестта на инфекциозната болест. При някои заболявания, прилагането на антибиотици променя равновесието в нормалната микрофлора, известно като дисбиоза, в резултат на често нерационално приложение на антибиотици, продължителното лечение с цитостатици и имуносупресори водят до потискане на имунните реакции и проява на патогенност от микроорганизмите развили се в прекомерно голямо количество.

Познаването на микроорганизмите, причинители на инфекциозни заболявания в човека – патогенните и условно патогенните е от голямо значение за медицинската практика. Инфекциозните заболявания са водещи в човешката патология и като причина за летален изход. В уточняване на етиологията и лечението на инфекциозните заболявания от водещо значение е микробиологичната диагностика и познаване възможностите на използваните в нея диагностични методи.

Положителният ефект от микробиологичната диагностика може да се очаква само при познаване от клиницисти и лабораторния персонал правилата за взимане и транспорт на клиничния материал, естеството на диагностичните методи и оценка на патогенния потенциал на доказаните микроорганизми. Определянето на антибиотичната чувствителност на изолираните бактерии и гъбички е гаранция за рационалното използване на антибиотиците за ограничаване на все по-широко разпространяваната лекарствена резистентност сред инфекциозните причинители.

Настоящото ръководство за практически упражнения по медицинска микробиология е предназначено за студентите от медицинските университети. Целта на тематичния материал е студентите да се запознаят с методите за изучаване структурата и функциите на микробните клетки, принципите за тяхното култивиране и културелна диагностика, съвременните проблеми на антимикробната химиотерапия и методите за изследване на антибиотичната чувствителност, основите на генетиката на микроорганизмите и молекулярната диагностика, съвременните биотехнологии с медицинско значение и други въпроси от предметите “Обща микробиология”, “Инфекции и имунитет” и “Специална микробиология”.

От авторския колектив