Неврологични синдроми

  • 60.00лв.
  • без ДДС: 55.05лв.
  • Наличност:В наличност
  • Производител: ИК "Стено"
  • Модел: 978-619-241-197-8
Количество:

Последните научни и клинични данни за почти всички известни неврологични синдроми в над 600 страници


Използването на синдромите за диагноза на заболяванията е въведено от Avicenna през 1025 г. в „The Canon of Medicine“. Тази концепция е доразвита през 17 век от Thomas Sydenham. Синдромите, като набор от постоянни и взаимосвързани симптоми, могат да бъдат свързани с различни заболявания и тяхното установяване улеснява диагнозата. Могат да бъдат свързани и с едно конкретно заболяване. Най-често, когато се свързват с едно заболяване, те са били описани като комбинация от симптоми, които са с неизвестна етиология. Повечето от тези синдроми са наследствени и след време тяхната етиология е била изяснена, но наименованието синдром е останало в употреба, вместо да бъдат преименувани като болест. По този начин границата между синдром и заболяване са заличава. Най-често синдромите се наричат на името на лекарите, които са ги описали (епоними), но някои от тях, описани в по-ново време, се наричат с описателни имена, включващи основните симптоми или етиологията на синдрома или с акроними. Описаните в по-старо време синдроми често в годините са интерпретирани по различен от оригиналното описание начин, което в някои случаи поражда сериозни научни спорове. Спорове често възникват и за наименованието на синдромите, защото те са описани понякога от различни автори по едно и също време или първоначалното описание не е получило известност и синдромът се нарича на името на някои от следващите автори, които са го описали. През миналия век беше направен опит за преименуване на някои от синдромите, като им бяха добавени имена на руски автори. Бяха описани някои синдроми с имена на руски автори, които не се възприеха от науката. Законът на Stigler за епонимите (хората, на чиито имена е наречено някое откритие) е формулиран от американския икономист от Университета в Chicago Stephen M. Stigler през 1980 г. Законът гласи, че откритията в науката никога не се наричат на името на техния първи откривател.
 


Неврологичните синдроми не правят изключение от другите медицински синдроми. Броят на синдромите в неврологията е голям, въпреки че много от тях са всъщност генетично обусловени заболявания. Много от тях в различни ръководства са описани с различни симптоми, което внася сериозно объркване. Някои от тези синдроми са много редки, други – не чак толкова, но с развитието на медицината някои от редките синдроми не се оказват чак толкова редки. В българската литература също е налице сериозно объркване на имената и същността на синдромите. В настоящата монография сме се постарали да изчис тим всички неточности и недоразумения, допуснати във времето. Надяваме се, че тя ще бъде полезна на българските невролози за бърза справка при необходимост. Литературата, която е цитирана, е сведена до минимум, за да не се разширява прекалено обемът на монографията, като е наблегнато на най-важните публикации. Използвани са и свободно достъпни в интернет източници и сайтове на National Organization for rare Disorders, Genetic and Rare Diseases Information Center, Orphanet, Medline Plus, Science Direct, Wikipedia, Whonamedit и други.


Харектеристики
Автор(и) Иван Миланов
Издател ИК Стено
Година на издаване 2022
Размер 175х250 мм
Обем 630 стр.
Тип корица Твърда
Език Български
Тегло 1,600 кг.

Напишете мнение

Напишете мнение

Забележка: HTML не се потдържа!
    Лош           Добър