Ендоскопски класификации и индекси за оценка на гастроинтестиналните заболявания при деца

Предговор

Специализираната система за класификация на степента на засягане на органите и тежестта на протичане при различни заболявания е неотменна част от диагностично-терапевтичния процес още от зараждането на медицината. С течение на времето едни системи за класификация се отпадали, под влияние на натрупването на нови знания, а други са оставали неотменни. Нарастващият обмен на различен род информация, вследствие на достиженията на фундаменталните изследвания, налагат тя да бъде анализирана, систематизирана и изложена в лаконична, проста и достъпна за всеки специалист форма.

Ендоскопията революционизира начина, по който се диагностицират и лекуват заболяванията на храносмилателната система. Въпреки това оценката и класификациите за заболяванията използвана от лекарите за възрастните не винаги е приложима при деца. Причинате е различната анатомия, физиология и начин на протичане на заболяването в детската възраст.

Ендоскопистът за деца получава съвсем различни данни за патологичния процес, за разлика от информацията получавана при изследване на възрастни със същата болест. Нерядко една и съща ендоскопска находка може да бъде интерпретирана по различен начин от педиатър и интернист. Различните ендоскопски школи имат собствен стил на класифициране на находките, което затруднява обмена между медицинските центрове, като нерядко се използват единствено класификации за възрастни. В много ръководства и приети препоръки няма специални класификации за детската възраст, а се отделя значимо място на злокачествените заболявания.

За да се отговори на тази нужда, Комитетът по интервенционални процедури на Бългатрското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене създаде сборник на приетите в момента системи за класификация на различни заболявания на гастроинтестиналната система при ендоскопско изследване. Събрани са утвърдени от световни и регионални дружества класификации, залегнали в техни препоръки за оценка, лечение и проследяване на заболяванията на храносмилателната система при деца. Така на ендоскопистите от България ще бъде предоставено лесно и удобно ръководство за ендоскопска оценка на заболяванията. В комбинация с Минималната стандартна терминология на гастро-интестиналната ендоскопия, настоящото рководство ще даде възможност за структурирано, сравнимо и достъпно описание на ендоскопската находка.

Вероятно в бъдеще ще бъдат приети нови класификации или настоящите ще претърпят редакция. Надявам се, че наличието на това ръководство ще позволи на детските гастроентеролози да използват тези инструменти в полза на нашите малки пациенти. Работата вероятно не е лишена от недостатъци. С благодарност ще приемa всяка градивна забележка, корекция и предложение за допълнение.

Доц. д-р Иван Янков дм