Когато през 1993 г. писах първото издание на „Как се разчита ЕКГ“ ми се струваше, че в следващите издания на тази книга ще има само козметични промени. Струваше ни се, че електрокардиографията вече е приключила своя път на развитие, и същото очаква в близко бъдеще и ехографията. Оказа се, че съм бъркал. „Единственото постоянно нещо е промяната“. Сега, през 2014 г. издадох пето актуализирано издание на същата книга, защото четвъртото издание писано преди 4 г. вече е остаряло. Какво наложи това:

1. Нови норми в електрокардиографията. През тези години ЕКГ-то не се е променило, промениха се методите за измерването му. В миналото продължителността на вълните и комплексите в електрокардиограмата измервахме ние лекарите ръчно върху мелиметровата ЕКГ-хартия, използвайки при нужда пергел или допълнителна линийка. Днес всички съвременни електрокардиографи са дигитални и повечето от тях измерват продължителността на вълните и комплексите в електрокардиограмата. Когато ние ръчно мерехме QRS-комплекса го измервахме в някое от отвежданията и като резултат давахме кръгли цифри като 0,09 сек. или 0,10 сек., или 0,11 сек. и т.н. Затова някога нормите бяха някои от тези кръгли числа. Например за QRS-комплекса нормата беше 0,10 сек. включително. Днес компютрите, вградени в електрокардиографите измерват QRS-комплекса с по-висока точност на базата на всичките отвеждания. Затова те днес могат да измерят QRS-комплекса като 0,095 сек., или като 0,119 сек. и т.н. Това наложи промяна в нормата за продължителността на QRS-комплекса. Вече официално неговата продължителност е под 0,12 сек. (т.е. до 0,12 сек., а не включително 0,12 сек.). Това означава, че QRS-комплекс дълъг 0,119 сек. е нормален, а QRS-комплекс дълъг 0,12 сек. е разширен. Преди намесата на компютрите в електрокардиографията, такива норми бяха немислими.

2. Нови термини в електрокардиографията. В исторически план българската медицина е свързана с немскоезичната. Нашите учители са ходили да учат медицина в Германия и Австрия и връщайки се в България са донесли немската терминология. Например в електрокардиографията интервалът от началото на Р-вълната до началото на QRS-комплекса се означаваше като PQ-интервал, както в немскоезичната литература. Сега обаче английският език завладява света и в масовата англоезична медицинска литература същият интервал се нарича PR интервал. Всички произведени в Америка и Азия елекрокардиографи при разпечатката на автоматичното разчитане използват термина PR интервал. В документацията за клиничните проучвания също се използва английския термин PR. При едно американско клинично проучване в Холандия, холандските лекари масово се бяха объркали, мерейки PR от началото на р вълната до началото на R зъбеца, а не до q. Те си мислели, че PR е нещо различно от PQ интервала.

3. Нови концепции в електрокардиографията. В предните издания на „Как се разчита ЕКГ“ пишех, че след като сложим диагнозата ЛББ или WPW или пейсмейкъров ритъм, приключваме с разчитането на тази електрокардиограма. Днес вече при тези диагнози продължаваме разчитането на електрокардиограмата сравнявайки посоката на QRS-комплекса с посоката на ST-Т промените след тях. Ако при пациент с ляв бедрен блок, в отвеждания с положителен QRS-комплекс има ST-елевация над 1 мм или пък в отвеждания с негативен QRS-комплекс има ST-депресия над 1 мм е много вероятно пациентът освен този ляв бедрен блок да има и миокарден инфаркт. Отвеждания с негативен QRS-комплекс при ляв бедрен блок са V1-V3. Липсата на такива конкордантни ST-промени обаче не гарантира, че пациента няма и инфаркт освен наличния ляв бедрен блок. Тези белези за подозирането на инфаркт при ляв бедрен блок въз основа на несъответствието на ST-промените спрямо предшестващия ги QRS-комплекс се наричат критерии на Сгарбоса (Sgarbossa).

4. Нови имена на заболяванията. Електрокардиограмата, която в миналото, на фона на съответната клинична картина, разчитахме като „нетрансмурален инфаркт“, после започнахме да наричаме „инфаркт без Q-зъбец“, след това „инфаркт без ST-елевация“, а днес „остър коронарен синдром без ST-елевация“.

5. Нови електрокардиографи. Аналоговите електрокардиографи, които използвахме в миналото вече изчезнаха. На практика почти всички днешни електрокардиографи са цифрови. Затова уменията да разпознаете например каква е скоростта на аналогова електрокардиограма, върху която медицинската сестра е пропуснала да я напише, ще са ви толкова полезни колкото уменията ви да си проявите сами черно-бяла снимка. Поради това в настоящото издание съм ги изхвърлил.

Съвременните електрокардиографи имат екран и натискаме бутон да отпечатат записа на хартия, чак след като на екрана видим качествена електрокардиограма.

6. Нови пейсмейкъри. Ако в миналото електрокардиостимулаторите излизаха от завода с фабрична настройка 75/мин., днес вече са със заводска честота 60/мин. Възможностите им за промяна на параметрите са много по-големи, отколкото в миналото, което се отразява и на разчитането на електрокардиограмите при пациенти с имплантирани електрокардиостимулатори.