УВОД
Микроорганизмите - бактерии, вируси, гъбички и протозои колонизират всички екологични ниши в природата. Множество от тях, известни като сапрофити живеят свободно в почвата и водите, участвайки в кръговрата на веществата в природата. Други са се приспособили за развитие в човека, животните и растенията, установявайки сложни взаимоотношения помежду им от симбиоза до паразитизъм.
Животът на Земята, във всички негови измерения, без микроорганизми е невъзможен. От медицинска гледна точка. огромна част от десетките хиляди известните видове микроорганизми са безвредни за човешкия организъм. Бактериите и гъбичките, приспособили се за развитие върху кожата и лигавиците на човешкото тяло са безвредни за здравия организъм. Тези около 500 вида съставляват неговата нормална флора (микробиота) и играят неотменима роля във физиологичните процеси на организма с антагонистичното си действие към други патогенни причинители, участието в метаболитните процеси и стимулиране развитието на имунната система и имунния отговор в хода на инфекциозния процес.
Някои видове микроорганизми, приспособили се към човешкия организъм, при своето развитие увреждат физиологичните процеси. Известни са като патогенни микроорганизми и не са част от нормалната флора. След заразяване с тях те пребивават временно в тъканите и органите. В зависимост от защитните реакции на организма осъществяват различни форми на инфекциозния процес - от инапарентна (непроявена) инфекция, до леки и тежки летални форми на инфекциозната болест. В зависимост от техния източник и резервоар редица от патогенните микроорганизми се разпространяват епидемично между хората или между животните и хората.
В индивиди с отслабени защитни реакции (след травми, изгаряния, рак и други тежки хронични заболявания, : наркомании) патогенност могат да проявят и непатогенни микроорганизми - сапрофити от околната среда и по-често гбактерии и гъбички от нормалната флора, известни в това си качество като условно патогенни или опортюнистични микроорганизми. Нарушенията в равновесието на видовете от нормалната флора, известно като дисбиоза, в резултат на често нерационално приложение на антибиотици или продължителното лечение с цитостатици и имуносупресори, до подтискане на имунните реакции и проява на патогенност от микроорганизмите развили се в прекомерно голямо количество.
Познаването на микроорганизмите, причинители на инфекциозни заболявания в човека - патогенните и условно патогенните е от голямо значение за медицинската практика. Инфекциозните заболявания са водещи в човешката патология и като причина за леталния изход. В уточняване на етиологията и лечението на инфекциозните заболявания от водещо значение е микробиологичната диагностика и познаване възможностите на използваните в нея диагностични методи.
Положителният ефект от микробиологичната диагностика може да се очаква само при познаване от клиничния и лабораторния персонал на правилата за взимане и транспорт на клиничния материал, естеството на диагностичните методи и оценка на патогенния потенциал на доказаните микроорганизми. Определянето на антибиотичната чувствителнocт на изолираните бактерии и гъбички е гаранция за рационалното използване на антибиотиците за ограничаване на все по-широко разпространяваща се лекарствена резистентност сред инфекциозните причинители.
Настоящото ръководство за практически упражнения по медицинска микробиология е предназначено за студентите от медицинските университети. Целта на тематичния материал е студентите да получат познания върху е бактериални и вирусни причинители и използваните класически и съвременни молекулярно диагностични методи ,използвани в ежедневната клинична практика за изясняване етиологията на инфекциите и даване насоки за рационално използване на антимикробните лекарствени средства.